С моят приятел Христо Герасимов решихме да отидем до Копривщица – хем да се разходим, хем да си починем няколко дни – а пък и да се обадя на близки на родителите ми – семейство при което евентуално да отседнем, докато сме там.

Пристигнахме в градчето рано сутринта – около осем, пихме по едно кафе на площада в центъра, насладихме се на свежия планински въздух и отидохме до къщата на нашите познати за да видим живили са – здрави ли са. Не бях ги чувал повече от двадесет години. Посрещнаха ни децата им, които не бях виждал от бебета. Оказа се, че Величкови бяха някъде по Пловдив на гости при познати, както и на медицински прегледи и манипулации. При така стеклите се обстоятелства, нямаше как да си направя устата да отседнем в тях, защото ми беше неудобно да притеснявам тези почти непознати младежи.

Върнахме се в центъра и потърсихме в "Дядо Либен" информация за уютен и евтин хотел, където да се приютим и да отпочинем. Веднага ни упътиха и случихме на хубаво място. Наехме стая за три нощи, настанихме се и решихме да ходим да берем гъби в гората. Гъби така и не набрахме, но походихме достатъчно из китни полянки и шумки. Дишахме резливия планински въздух, а вечер отпивахме от резливото местно винце в ресторантчето на хотела, хапвахме обилно и на другия ден – хайде отново в гората. Така неусетно минаха четири дни и се прибрахме в София със свежи усещания, като новородени.

На другия ден – отпочинали, освежени и с нови сили се качихме на борда на Bulgaria Air и след по-малко от час се озовахме на красивото черноморско крайбрежие за лов на миди.